18 may 2005, 22:47

* * *

  Poesía
1.3K 0 0
  Тя тук е,
  но решила е, ще се сбогува!
  За да поеме своя път жесток,
  на сатана или на бог.
  Колко думи неизказани
  и въпроси увиснали,
  без отговор сред тишината,
  колко чувства скрити, непоказани
  гризят без жал сега душата!
  Боли ме. Знаеш ли как страшно ме боли?
  Но времето уви лети
  и нашата любов със него днес реши да си върви.
  Тръгваш.Тръгвам в мрака
  със сивкавия дим на поредната цигара.
  Хващам влака,
  дано ме отведе на нечия по-топла гара..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...