* * *

  Тя тук е,
  но решила е, ще се сбогува!
  За да поеме своя път жесток,
  на сатана или на бог.
  Колко думи неизказани
  и въпроси увиснали,
  без отговор сред тишината,
  колко чувства скрити, непоказани
  гризят без жал сега душата!
  Боли ме. Знаеш ли как страшно ме боли?
  Но времето уви лети
  и нашата любов със него днес реши да си върви.
  Тръгваш.Тръгвам в мрака
  със сивкавия дим на поредната цигара.
  Хващам влака,
  дано ме отведе на нечия по-топла гара..