12 abr 2012, 22:33

* * *

  Poesía
1.3K 0 2

Не съм роден да бъда просяк.
По дяволите норми и закони,
и милостинята, която уж ми носи
я миг любов, я топлина, я спомен.

Денят, забързано горещ за някого,
е като вечност в ледена вселена.
Животът, мътно, изветряло патоки,
остатък от ракията на времето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но бунтът е и оправдан, и уместен. Спомни си какво каза ти самата за "изпросеното", Рия. А на теб, приятелю с твърде сложен ник, поздрав. Но се замисли, че другите форми освен "да изпрося" са или "да получа наготово", или "да открадна", или "да извоювам". И много рядко, ама много рядко - да придобия честно, с труд. Такова нещо е животът ни днес - остатък от ракията на времето. Светли дни!
  • Просията е вид смирение. Не бързай да я отхвърлиш веднага. Остави я да мине през сетивата ти и ще станеш по-силен.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...