* * *

12 апр. 2012 г., 22:33

Поэзия

796 0 2

Не съм роден да бъда просяк.
По дяволите норми и закони,
и милостинята, която уж ми носи
я миг любов, я топлина, я спомен.

Денят, забързано горещ за някого,
е като вечност в ледена вселена.
Животът, мътно, изветряло патоки,
остатък от ракията на времето.

Свързани произведения

severianin (Валентин Чернев)

2012-04-13T19:11:19+03:00

Но бунтът е и оправдан, и уместен. Спомни си какво каза ти самата за "изпросеното", Рия. А на теб, приятелю с твърде сложен ник, поздрав. Но се замисли, че другите форми освен "да изпрося" са или "да получа наготово", или "да открадна", или "да извоювам". И много рядко, ама много рядко - да придобия честно, с труд. Такова нещо е животът ни днес - остатък от ракията на времето. Светли дни!
ria (Гергана Иванова)

2012-04-13T09:39:28+03:00

Просията е вид смирение. Не бързай да я отхвърлиш веднага. Остави я да мине през сетивата ти и ще станеш по-силен.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения