Apr 12, 2012, 10:33 PM

* * *

Poetry

1.3K 0 2

Не съм роден да бъда просяк.
По дяволите норми и закони,
и милостинята, която уж ми носи
я миг любов, я топлина, я спомен.

Денят, забързано горещ за някого,
е като вечност в ледена вселена.
Животът, мътно, изветряло патоки,
остатък от ракията на времето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

severianin (Валентин Чернев)

Но бунтът е и оправдан, и уместен. Спомни си какво каза ти самата за "изпросеното", Рия. А на теб, приятелю с твърде сложен ник, поздрав. Но се замисли, че другите форми освен "да изпрося" са или "да получа наготово", или "да открадна", или "да извоювам". И много рядко, ама много рядко - да придобия честно, с труд. Такова нещо е животът ни днес - остатък от ракията на времето. Светли дни!

2012-04-13T19:11:19+03:00
ria (Гергана Иванова)

Просията е вид смирение. Не бързай да я отхвърлиш веднага. Остави я да мине през сетивата ти и ще станеш по-силен.

2012-04-13T09:39:28+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0