* * *
Не отминава нищо, нищо не пристига.
Застинала в зловеща постоянност,
душата ми е сивият гранит на вечността,
душата ми - кръгът порочен на всемира.
Не отминава нищо, нищо не пристига.
Закотвен в себе си, в пустиня безпределна,
душата ми е целокупната вселена,
гмежта й всевъзможна ме изгражда.
Не се заражда нищо, нищо не умира.
И аз съм тялото на лошата безкрайност,
разпръснато из клетите си части,
натъпкано в нелепата си цялост.
Не се заражда нищо, нищо не умира.
Двуглава нула часовникът показва,
което значи: страшна безграничност.
И аз съм всичко, т.е. мъртвината.
Застинала в зловеща постоянност,
душата ми е сивият гранит на вечността,
душата ми - кръгът порочен на всемира.
Не отминава нищо, нищо не пристига.
Закотвен в себе си, в пустиня безпределна,
душата ми е целокупната вселена,
гмежта й всевъзможна ме изгражда.
Не се заражда нищо, нищо не умира.
И аз съм тялото на лошата безкрайност,
разпръснато из клетите си части,
натъпкано в нелепата си цялост.
Не се заражда нищо, нищо не умира.
Двуглава нула часовникът показва,
което значи: страшна безграничност.
И аз съм всичко, т.е. мъртвината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Todos los derechos reservados
