vran_gran (Константин)
20 20
9 ene 2005, 2:17

* * * 

  Poesía
824 0 4
     Не отминава нищо, нищо не пристига.
 Застинала в зловеща постоянност,
 душата ми е сивият гранит на вечността,
 душата ми - кръгът порочен на всемира.
    Не отминава нищо, нищо  не пристига.
 Закотвен в себе си, в пустиня безпределна,
 душата ми е целокупната вселена,
 гмежта й всевъзможна ме изгражда.
    Не се заражда нищо, нищо не умира.
 И аз съм тялото на лошата безкрайност,
 разпръснато из клетите си части,
 натъпкано в нелепата си цялост.
    Не се заражда нищо, нищо не умира.
 Двуглава нула часовникът показва,
 което значи: страшна безграничност.
 И аз съм всичко, т.е. мъртвината. 
    
 
 
 
  
 
 

© Константин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че те радвам
  • Неуловим си и винаги интересен. Чета те с удоволствие! Поздрави!
  • Благодаря ти, Емма.Тематиката наистина е от първостепенна важност.
  • Страхотно е. Много ми допада начина ти на писане и тематиката, която избираш.
Propuestas
: ??:??