Jan 9, 2005, 2:17 AM

* * *

  Poetry
1.2K 0 4
     Не отминава нищо, нищо не пристига.
 Застинала в зловеща постоянност,
 душата ми е сивият гранит на вечността,
 душата ми - кръгът порочен на всемира.
    Не отминава нищо, нищо  не пристига.
 Закотвен в себе си, в пустиня безпределна,
 душата ми е целокупната вселена,
 гмежта й всевъзможна ме изгражда.
    Не се заражда нищо, нищо не умира.
 И аз съм тялото на лошата безкрайност,
 разпръснато из клетите си части,
 натъпкано в нелепата си цялост.
    Не се заражда нищо, нищо не умира.
 Двуглава нула часовникът показва,
 което значи: страшна безграничност.
 И аз съм всичко, т.е. мъртвината. 
    
 
 
 
  
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че те радвам
  • Неуловим си и винаги интересен. Чета те с удоволствие! Поздрави!
  • Благодаря ти, Емма.Тематиката наистина е от първостепенна важност.
  • Страхотно е. Много ми допада начина ти на писане и тематиката, която избираш.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...