* * *
Не отминава нищо, нищо не пристига.
Застинала в зловеща постоянност,
душата ми е сивият гранит на вечността,
душата ми - кръгът порочен на всемира.
Не отминава нищо, нищо не пристига.
Закотвен в себе си, в пустиня безпределна,
душата ми е целокупната вселена,
гмежта й всевъзможна ме изгражда.
Не се заражда нищо, нищо не умира.
И аз съм тялото на лошата безкрайност,
разпръснато из клетите си части,
натъпкано в нелепата си цялост.
Не се заражда нищо, нищо не умира.
Двуглава нула часовникът показва,
което значи: страшна безграничност.
И аз съм всичко, т.е. мъртвината.
Застинала в зловеща постоянност,
душата ми е сивият гранит на вечността,
душата ми - кръгът порочен на всемира.
Не отминава нищо, нищо не пристига.
Закотвен в себе си, в пустиня безпределна,
душата ми е целокупната вселена,
гмежта й всевъзможна ме изгражда.
Не се заражда нищо, нищо не умира.
И аз съм тялото на лошата безкрайност,
разпръснато из клетите си части,
натъпкано в нелепата си цялост.
Не се заражда нищо, нищо не умира.
Двуглава нула часовникът показва,
което значи: страшна безграничност.
И аз съм всичко, т.е. мъртвината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Всички права запазени
