***
И усмивките отново грейваха,
както светнали в нощта огньове на самовидите.
И целувките отново жадни пиеха,
както уморен селяк по жътва.
И ласките отново страстно гонеха,
както вълните морски своя бряг.
И нежността отново душата хранеше,
както орлица малките си.
И ръцете отново търсеха,
както дърветата есенните си листа.
И сърцата отново туптяха,
както сърчицето на новородено
пред прага на чувствата
да вдиша първа глътка,
изпълнен с любов аромат
на майчиното, женско тяло.
И телата отново в едно бяха,
както за първи път пред прозореца
на слънцето се радваха,
и с душата мислеха,
и с чувствата се допълваха...
както светнали в нощта огньове на самовидите.
И целувките отново жадни пиеха,
както уморен селяк по жътва.
И ласките отново страстно гонеха,
както вълните морски своя бряг.
И нежността отново душата хранеше,
както орлица малките си.
И ръцете отново търсеха,
както дърветата есенните си листа.
И сърцата отново туптяха,
както сърчицето на новородено
пред прага на чувствата
да вдиша първа глътка,
изпълнен с любов аромат
на майчиното, женско тяло.
И телата отново в едно бяха,
както за първи път пред прозореца
на слънцето се радваха,
и с душата мислеха,
и с чувствата се допълваха...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
