Just`Ju (Юлия)
55 106
27 ene 2006, 21:55

*** 

  Poesía
1265 0 5
И усмивките отново грейваха,
както светнали в нощта огньове на самовидите.
И целувките отново жадни пиеха,
както уморен селяк по жътва.
И ласките отново страстно гонеха,
както вълните морски своя бряг.
И нежността отново душата хранеше,
както орлица малките си.
И ръцете отново търсеха,
както дърветата есенните си листа.
И сърцата отново туптяха,
както сърчицето на новородено
пред прага на чувствата
да вдиша първа глътка,
изпълнен с любов аромат
на майчиното, женско тяло.
И телата отново в едно бяха,
както за първи път пред прозореца
на слънцето се радваха,
и с душата мислеха,
и с чувствата се допълваха...

© Юлия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Супер е!!!Интересно е как някои смятащ се за писател може да каже това
    "докосвала ли си до нещата, за които пишеш"-писателят твори със сърцето си не с очите и често точно очите са най-лъжливи.Страхотна си!Продължавай в същия дух.
  • Хубаво е, Юли! И от мен 6!
  • Не мисля,че е нужно да си се докоснал до нещо за да го пресъздадеш достатъчно реално и да го поднесеш така,че да докосне...в случая имам единствено забележки,че ритъма бяга на места!
  • Шестицата е от мен, макар и да се нуждае от оправяне. Това за селяка по жътва точно ми хареса.
    Може би не е задължително да си се докосвала до нещата, за които пишеш, при положение, че има толкова много произведения, писани точно така.
    Нима е лошо човек да има въображение?
  • Ама ти за голям разбирач и критик ли се мислиш??????? Аз не съм и не се смятам за такава,но стихотворението на това момиче е прекрасно!!!!!

    ПП: Котенцето е ти е много миличко и сладинко
Propuestas
: ??:??