И усмивките отново грейваха,
както светнали в нощта огньове на самовидите.
И целувките отново жадни пиеха,
както уморен селяк по жътва.
И ласките отново страстно гонеха,
както вълните морски своя бряг.
И нежността отново душата хранеше,
както орлица малките си.
И ръцете отново търсеха,
както дърветата есенните си листа.
И сърцата отново туптяха,
както сърчицето на новородено ...