5 ene 2005, 20:33

****

  Poesía
1.4K 0 0
Имам аз една любов,
но тя се оказа като в гроб.
В най - добрата ми приятелка
да се влюбиш ти.
Разби ноите мечти.
Скала за мене се оказа ти,
която трудно се руши в сърцето ми.
Трудно ще забравя твоите очи,
които гледайки ме, гледам слънчеви очи.
Твоята усмивка не ще забравя аз,
защото искам да е винаги с мен,
дори за час.
В тъжни нощи и в тъжни ветрове,
ще питам за теб навсякъде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...