5.01.2005 г., 20:33

****

1.4K 0 0
Имам аз една любов,
но тя се оказа като в гроб.
В най - добрата ми приятелка
да се влюбиш ти.
Разби ноите мечти.
Скала за мене се оказа ти,
която трудно се руши в сърцето ми.
Трудно ще забравя твоите очи,
които гледайки ме, гледам слънчеви очи.
Твоята усмивка не ще забравя аз,
защото искам да е винаги с мен,
дори за час.
В тъжни нощи и в тъжни ветрове,
ще питам за теб навсякъде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...