Замисляш се за миг и ето ги:
две тъмни очи, една усмивка,
самоуверена, почти нагла, но желана...
Припомняш си всяка дума,
всеки жест и поглед...
Почти се разсмиваш при спомена за една фраза,
казана толкова отдавна, но ти я помниш...
запечатала се е и те връща все към него...
Какво изпитваш? - Желание? Страст?...
Нещо повече? - едва ли...
Но знаеш едно - искаш го!
Целувките му, думите, дори нахалната усмивка...
Никога не си сещала такава самоувереност
и се замисляш: Какво ли е да си с него?
- Той знае какво иска, как да го получи...
Тази мисъл те изгаря...
А и погледът му онзи ден,
говорещ, че все още те желае...
Намекът, онази усмивка...
Самата ти вече се усмихваш
и признаваш пред себе си: Искаш го!
Независимо от всичко, независимо как,
но искаш да си с него...
И ще го постигнеш....