18 feb 2006, 17:38

*** 

  Poesía
961 0 0

Момиче като пролетно цвете,
любов сякаш отровна змия.
Знамение е всяка среща,

 искрица потайна надежда.


Разочарование с вкус на тъга,
разгазирана бира и много цигари.
Пътувал за
толкова места,
подминах всичките гари.

Да стигна само една,
а  затворена тя е  сега.
Да излитат високо мечти.
построих летище, уви.

Превърна се в сметище,
всяко нежно чувство крещи.
А над купища жалка печал,

пролетно цвете цъфти.

© Именно Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??