18 февр. 2006 г., 17:38
Момиче като пролетно цвете,
любов сякаш отровна змия.
Знамение е всяка среща,
искрица потайна надежда.
Разочарование с вкус на тъга,
разгазирана бира и много цигари.
Пътувал за толкова места,
подминах всичките гари.
Да стигна само една,
а затворена тя е сега.
Да излитат високо мечти.
построих летище, уви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация