***

18 февр. 2006 г., 17:38

Поэзия

962 0 0

Момиче като пролетно цвете,
любов сякаш отровна змия.
Знамение е всяка среща,

искрица потайна надежда.

Разочарование с вкус на тъга,
разгазирана бира и много цигари.
Пътувал за толкова места,
подминах всичките гари.

Да стигна само една,
а затворена тя е сега.
Да излитат високо мечти.
построих летище, уви.

Превърна се в сметище,
всяко нежно чувство крещи.
А над купища жалка печал,

пролетно цвете цъфти.

***

Свързани произведения

Комментарии

Предложения