Feb 18, 2006, 5:38 PM

***

  Poetry
1.3K 0 0

Момиче като пролетно цвете,
любов сякаш отровна змия.
Знамение е всяка среща,

 искрица потайна надежда.


Разочарование с вкус на тъга,
разгазирана бира и много цигари.
Пътувал за
толкова места,
подминах всичките гари.

Да стигна само една,
а  затворена тя е  сега.
Да излитат високо мечти.
построих летище, уви.

Превърна се в сметище,
всяко нежно чувство крещи.
А над купища жалка печал,

пролетно цвете цъфти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Именно All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...