***

18.02.2006 г., 17:38 ч.

Поезия

960 0 0

Момиче като пролетно цвете,
любов сякаш отровна змия.
Знамение е всяка среща,

искрица потайна надежда.

Разочарование с вкус на тъга,
разгазирана бира и много цигари.
Пътувал за толкова места,
подминах всичките гари.

Да стигна само една,
а затворена тя е сега.
Да излитат високо мечти.
построих летище, уви.

Превърна се в сметище,
всяко нежно чувство крещи.
А над купища жалка печал,

пролетно цвете цъфти.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

***

Свързани произведения

Коментари

Предложения