***
Момиче като пролетно цвете,
любов сякаш отровна змия.
Знамение е всяка среща,
искрица потайна надежда.
Разочарование с вкус на тъга,
разгазирана бира и много цигари.
Пътувал за толкова места,
подминах всичките гари.
Да стигна само една,
а затворена тя е сега.
Да излитат високо мечти.
построих летище, уви.
Превърна се в сметище,
всяко нежно чувство крещи.
А над купища жалка печал,
пролетно цвете цъфти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Именно Всички права запазени
