18.02.2006 г., 17:38 ч.

*** 

  Поезия
2.0 / 1
1120 0 0

Момиче като пролетно цвете,
любов сякаш отровна змия.
Знамение е всяка среща,

 искрица потайна надежда.


Разочарование с вкус на тъга,
разгазирана бира и много цигари.
Пътувал за
толкова места,
подминах всичките гари.

Да стигна само една,
а  затворена тя е  сега.
Да излитат високо мечти.
построих летище, уви.

Превърна се в сметище,
всяко нежно чувство крещи.
А над купища жалка печал,

пролетно цвете цъфти.

© Именно Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Ще те мълча. Разяждай безразборно. Мълчанието често насърчава. Мълча те гръмогласно и нахално. Мълча...
  • Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
  • Страхувам се от бели облаци. Не е ли фобия? Кажи ми Драконе на светове от приказките детски. ......

Още произведения »