дю (Мира)
78 202
27 mar 2005, 12:43

* * * 

  Poesía
1048 0 1

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.

Тъгата ми е китка жълта роза,
която ти на есен ми дари.
Настъпи дълга, скучна проза
и тя ни раздели.

© Мира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сега е момента прозата да разцъфне в поезия от чувства, ако това е възможно разбира се Желая го.
Propuestas
: ??:??