дю (Мира)
78 202
27.03.2005 г., 12:43 ч.

* * * 

  Поезия
1068 0 1

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.

Тъгата ми е китка жълта роза,
която ти на есен ми дари.
Настъпи дълга, скучна проза
и тя ни раздели.

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сега е момента прозата да разцъфне в поезия от чувства, ако това е възможно разбира се Желая го.
Предложения
: ??:??