* * *

27 мар. 2005 г., 12:43

Поэзия

1071 0 1

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.

Тъгата ми е китка жълта роза,
която ти на есен ми дари.
Настъпи дълга, скучна проза
и тя ни раздели.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения