4 jul 2005, 23:02

* * *

  Poesía
1.2K 0 1

Днес ще се разходя из страниците на твоята история.

Ще пипам нежно,
ще намеря сума ти мечти забравени,
ще ги изтупам от прахта на времето,
че пак да блеснат те в твоя ден.

Ще пипам нежно
и където срещна малка рана,
ще я намажа с мехлема на душата си -
и в миг ще заздравее.

Ще бъда силна
и където видя мъничко любов изгубена,
в шепа ще я скрия и след това ще я засея -
с пълната си мощ да те обхване.

Ще бъда твоя,
ще съм боичките, с които правиш всичко пъстро,
ще стана светлината, която озарява всичко тъмно;
аз ще съм моливът, с който пишеш "щастие" в книгата на своя живот.

Ще стопля цялото сърце..
Ти само протегни ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малкодухче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Много мило
    А намирането на тези ръце си е доста трудно...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...