Jul 4, 2005, 11:02 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 1

Днес ще се разходя из страниците на твоята история.

Ще пипам нежно,
ще намеря сума ти мечти забравени,
ще ги изтупам от прахта на времето,
че пак да блеснат те в твоя ден.

Ще пипам нежно
и където срещна малка рана,
ще я намажа с мехлема на душата си -
и в миг ще заздравее.

Ще бъда силна
и където видя мъничко любов изгубена,
в шепа ще я скрия и след това ще я засея -
с пълната си мощ да те обхване.

Ще бъда твоя,
ще съм боичките, с които правиш всичко пъстро,
ще стана светлината, която озарява всичко тъмно;
аз ще съм моливът, с който пишеш "щастие" в книгата на своя живот.

Ще стопля цялото сърце..
Ти само протегни ръце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малкодухче All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Много мило
    А намирането на тези ръце си е доста трудно...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...