7 mar 2005, 11:30

* * *

  Poesía
1.4K 0 0

Ти ще бъдеш моя наркотик,
само ти ще ме караш да потръпвам,
да усещам странно чувство в мене да гори
и да бушуваш в мислите и в кръвта ми.
От тебе бавно ще отпивам,
но жадна ще оставам,
ше имам нужда все повече от теб да имам
и на никой няма да те давам.
Ще вдишвам цялата ти същност,
желаейки да станеш част от мен,
като наркотик да се слееш с кръвта ми
и така жестоко да ме задържиш в плен.
И в еуфорията от страстта ти
ще изгубя ориентир за настоящия момент,
само ти ще бъдеш в съня ми,
в моите мисли,в моя ден

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дамяна Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...