15 abr 2005, 11:02

* * * 

  Poesía
1126 0 1
Загубих тялото си някъде по пътя,
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина за теб и любовта.
По чужди пътища се лутах,
спъвайки се в спомени, в мечти,
опитвах се да стигна до сърцето си -
напипах камък с двете си ръце.
Душата ми обвита бе в мъгла,
очите ми - пресъхнал водопад.
Спрях се уморена, бях уплашена -
не успях да се намеря - бях сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??