15 апр. 2005 г., 11:02

* * * 

  Поэзия
996 0 1
Загубих тялото си някъде по пътя,                                          
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина за теб и любовта.

По чужди пътища се лутах,
спъвайки се в спомени, в мечти,
опитвах се да стигна до сърцето си -
напипах камък с двете си ръце.

Душата ми обвита бе в мъгла,
очите ми - пресъхнал водопад.
Спрях се уморена, бях уплашена -
не успях да се намеря - бях сама.
  

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила пишеш много хубаво,но ако са верни нещата е много кофти
Предложения
: ??:??