29 abr 2004, 19:08

* * *

  Poesía
1.8K 0 11
Пс: 87.1 Господи, Боже на моето Спасение! денем
и нощем викам пред Тебе:

Затвори светлината
в прозорците!
Затвори миражите
в оазисите!
Затвори семената
в ябълката!
Сраснах се с пръстта,
която се свлича в гроба.
Непосилна тежи върху ми
Твоята сила.
От костите ми остава
само прах бяла.
Тя ли ще моли?
Открий ми лицето Си -
през дланта си ще видя.
От окото ми няма звук.
Обърни се Господи
и се допри до реброто ми.
Чуй, моля Те
като Закон и Слово!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...