* * *
и нощем викам пред Тебе:
Затвори светлината
в прозорците!
Затвори миражите
в оазисите!
Затвори семената
в ябълката!
Сраснах се с пръстта,
която се свлича в гроба.
Непосилна тежи върху ми
Твоята сила.
От костите ми остава
само прах бяла.
Тя ли ще моли?
Открий ми лицето Си -
през дланта си ще видя.
От окото ми няма звук.
Обърни се Господи
и се допри до реброто ми.
Чуй, моля Те
като Закон и Слово!
© Божидар Пангелов All rights reserved.
Извинявай, не съм те разбрал.