Apr 29, 2004, 7:08 PM

* * *

  Poetry
1.8K 0 11
Пс: 87.1 Господи, Боже на моето Спасение! денем
и нощем викам пред Тебе:

Затвори светлината
в прозорците!
Затвори миражите
в оазисите!
Затвори семената
в ябълката!
Сраснах се с пръстта,
която се свлича в гроба.
Непосилна тежи върху ми
Твоята сила.
От костите ми остава
само прах бяла.
Тя ли ще моли?
Открий ми лицето Си -
през дланта си ще видя.
От окото ми няма звук.
Обърни се Господи
и се допри до реброто ми.
Чуй, моля Те
като Закон и Слово!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...