18 may 2007, 9:13

***

  Poesía
1.1K 0 2

това е време на глад
и на мор
и на тръгване
скакалците изядоха житото
водата има друг цвят
не може да се пие
децата ходят по чужди врати
тропат
но не им отговарят
а говорят там
зад едно криво дърво
нещо говорят
съъъъъ

вятърът
онзи поне знаеше
че го изпитват
стояха и Му говореха
дори виждаше
хора
да мушкат

игли
под ноктите
а ти имаш ръце
и лява
и дясна
и китки
и пръсти
и дупка

запали кожата си
вятърът е

отдолу

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...