това е време на глад
и на мор
и на тръгване
скакалците изядоха житото
водата има друг цвят
не може да се пие
децата ходят по чужди врати
тропат
но не им отговарят
а говорят там
зад едно криво дърво
нещо говорят
съъъъъ
вятърът
онзи поне знаеше
че го изпитват
стояха и Му говореха
дори виждаше
хора
да мушкат
игли
под ноктите
а ти имаш ръце
и лява
и дясна
и китки
и пръсти
и дупка
запали кожата си
вятърът е
отдолу
© Божидар Пангелов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
