18.05.2007 г., 9:13

***

1.1K 0 2

това е време на глад
и на мор
и на тръгване
скакалците изядоха житото
водата има друг цвят
не може да се пие
децата ходят по чужди врати
тропат
но не им отговарят
а говорят там
зад едно криво дърво
нещо говорят
съъъъъ

вятърът
онзи поне знаеше
че го изпитват
стояха и Му говореха
дори виждаше
хора
да мушкат

игли
под ноктите
а ти имаш ръце
и лява
и дясна
и китки
и пръсти
и дупка

запали кожата си
вятърът е

отдолу

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....