12 jun 2005, 22:54

* * * 

  Poesía
1050 0 2
                  Сама съм...
                  и плача в тъмнината.
                  Обгръща ме тя със своята самота.
                  Очите отварям,
                  но не виждам в здрача,
                  а във тях чете се само тъгa.
                  Същата грешка...
                  отново провал,
                  душата е той приковал
                  към себе си...как е успял?
                  Но защо позволявам аз винаги това?
                  Нима не заслужавам и аз от любовта?!

© Калпазанче Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Търси нещо по-нетривиално в стиховете си.Пиши!
  • допада ми,можеби защото много точно отразяваш душевното ми състояние
Propuestas
: ??:??