Сама съм...
и плача в тъмнината.
Обгръща ме тя със своята самота.
Очите отварям,
но не виждам в здрача,
а във тях чете се само тъгa.
Същата грешка...
отново провал,
душата е той приковал
към себе си...как е успял?
Но защо позволявам аз винаги това?
Нима не заслужавам и аз от любовта?!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up