Jun 12, 2005, 10:54 PM

* * * 

  Poetry
963 0 2
                  Сама съм...
                  и плача в тъмнината.
                  Обгръща ме тя със своята самота.
                  Очите отварям,
                  но не виждам в здрача,
                  а във тях чете се само тъгa.
                  Същата грешка...
                  отново провал,
                  душата е той приковал
                  към себе си...как е успял?
                  Но защо позволявам аз винаги това?
                  Нима не заслужавам и аз от любовта?!

© Калпазанче All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Търси нещо по-нетривиално в стиховете си.Пиши!
  • допада ми,можеби защото много точно отразяваш душевното ми състояние
Random works
: ??:??