Вятърът като ръка на мъж
 ме гали.
Завалява тихо дъжд,
който странен огън в мене пали.

Чувам нечий шепот в ухото си
- а до мене няма никой -
казва ми: "Красива си!
Бъди такава каквото си"

Слънцето с прегарящи лъчи,
докосва моето лице,
поглъщам топлината му с жадни очи,
протягам двете си ръце
да го докосна......

"Не се опитвай да правиш невъзможни неща"
- чувам нечии съвет
и кажете ми после, че това не е късмет,
щом природата с мене говори,
когато няма човек да го стори...

Обичам ги всичките - вятър, мъгла
дъжд, слънце и луна.
Но май най-любим ми е дъжда,
който ме измива от всеки грях,
прави ме такава каквато бях
- недокосната, невинна, чиста
с веселие и радост поривиста........

март 1997
Пловдив