23 feb 2006, 16:13

*** 

  Poesía
899 0 9
След летен дъжд тревата
е някак по-особено зелена.
Наведена на капките
под тежестта – непримирена -
по-скоро ми напомня мост
между живота и смъртта.
И аз във този кръговрат живея,
сълзите ми са като този дъжд.
Отмиват тъжното от мене -
и пак начало – за пореден път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??