23 февр. 2006 г., 16:13

*** 

  Поэзия
784 0 9

След летен дъжд тревата

е някак по-особено зелена.

Наведена на капките

под тежестта – непримирена -

по-скоро ми напомня мост

между живота и смъртта.

И аз във този кръговрат живея,

сълзите ми са като този дъжд.

Отмиват тъжното от мене -

и пак начало – за пореден път.

 

© Светлана Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??