23.02.2006 г., 16:13 ч.

*** 

  Поезия
756 0 9

След летен дъжд тревата

е някак по-особено зелена.

Наведена на капките

под тежестта – непримирена -

по-скоро ми напомня мост

между живота и смъртта.

И аз във този кръговрат живея,

сълзите ми са като този дъжд.

Отмиват тъжното от мене -

и пак начало – за пореден път.

 

© Светлана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??