***

7 jul 2006, 10:58

Poesía

734 0 3

Да ме нараняваш се превърна в мое ежедневие.

Засипваш ме с обидите си и изтриваш

красотата, която в моите мечти се сливаше

с реалното, сред което дните ни се нижеха.

Ограбваш ме бавно, със гняв и със стръв

Обкичваш ме със страшни епитети.

А аз просто обичах, но не успях любов

във тебе да запаля и да споделя, онова

което мен отвътре ме изгаря.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-10-01T00:53:38+03:00

Напълно разбирам болката ти!Поздрави за вълнуващият стих!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-07-07T13:39:31+03:00

Много болка, много и толкова позната....
Весан (Ангел Веселинов)

2006-07-07T13:18:22+03:00

С искрена болка е пропит стиха ти. Вълнува!