Да ме нараняваш се превърна в мое ежедневие.
Засипваш ме с обидите си и изтриваш
красотата, която в моите мечти се сливаше
с реалното, сред което дните ни се нижеха.
Ограбваш ме бавно, със гняв и със стръв
Обкичваш ме със страшни епитети.
А аз просто обичах, но не успях любов
във тебе да запаля и да споделя, онова
което мен отвътре ме изгаря.
© Светлана Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
