7 июл. 2006 г., 10:58

*** 

  Поэзия
670 0 3

Да ме нараняваш се превърна в мое ежедневие.

Засипваш ме с обидите си и изтриваш

красотата, която в моите мечти се сливаше

с реалното, сред което дните ни се нижеха.

Ограбваш ме бавно, със гняв и със  стръв

Обкичваш ме със страшни епитети.

А аз просто обичах, но не успях любов

във тебе да запаля и да споделя, онова

което мен отвътре ме изгаря.

 

© Светлана Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??