27 may 2007, 11:02

*** 

  Poesía
739 0 1
Защо сравняват със свещ живота ни, се питам,
сепвам се - та то е толкоз очевидно!
Като фитила тънък дните ни изгарят
и в прах пред погледа ни смаян в миг се свличат.
За мъничката свещ поне утеха има -
тя в тъмното ни дава светлина.
А нашият живот отлита - понякога
 потънал в непрогледна  тъмнина.
Стихът е тъжен също като мене.
И моят огън май е поизтлял
Свещта догаря - светлината в мрак потъва,
неуспяла поредния ми ден да промени!

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжен но хубав стих!
    Поздрави, Светле!
    И се усмихни!
Propuestas
: ??:??