27 may 2007, 11:02

***

  Poesía
969 0 1
Защо сравняват със свещ живота ни, се питам,
сепвам се - та то е толкоз очевидно!
Като фитила тънък дните ни изгарят
и в прах пред погледа ни смаян в миг се свличат.
За мъничката свещ поне утеха има -
тя в тъмното ни дава светлина.
А нашият живот отлита - понякога
 потънал в непрогледна  тъмнина.
Стихът е тъжен също като мене.
И моят огън май е поизтлял
Свещта догаря - светлината в мрак потъва,
неуспяла поредния ми ден да промени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен но хубав стих!
    Поздрави, Светле!
    И се усмихни!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...