27 may 2007, 11:02

***

  Poesía
972 0 1
Защо сравняват със свещ живота ни, се питам,
сепвам се - та то е толкоз очевидно!
Като фитила тънък дните ни изгарят
и в прах пред погледа ни смаян в миг се свличат.
За мъничката свещ поне утеха има -
тя в тъмното ни дава светлина.
А нашият живот отлита - понякога
 потънал в непрогледна  тъмнина.
Стихът е тъжен също като мене.
И моят огън май е поизтлял
Свещта догаря - светлината в мрак потъва,
неуспяла поредния ми ден да промени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен но хубав стих!
    Поздрави, Светле!
    И се усмихни!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...