3 nov 2012, 11:21

*** 

  Poesía » De amor
584 0 0

Сега е тихо в мен

И болката не пари.

Очите ми са празни

като стари и ненужни гари.

Влаковете на живота

бързат -  свирват

и ме отминават.

А беше мое време!

Блестях – очите

ми сияеха и в тях

светът се беше спрял.

И всичко беше мое –

времето, пространството и любовта!

Сега е тихо в мен,

но спомените мигат -

забравена неонова тъга.

 

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??