***

3.11.2012 г., 11:21 ч.

Поезия » Любовна

582 0 0

Сега е тихо в мен

И болката не пари.

Очите ми са празни

като стари и ненужни гари.

Влаковете на живота

бързат - свирват

и ме отминават.

А беше мое време!

Блестях – очите

ми сияеха и в тях

светът се беше спрял.

И всичко беше мое –

времето, пространството и любовта!

Сега е тихо в мен,

но спомените мигат -

забравена неонова тъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.