3.11.2012 г., 11:21 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
670 0 0
Сега е тихо в мен
И болката не пари.
Очите ми са празни
като стари и ненужни гари.
Влаковете на живота
бързат - свирват
и ме отминават.
А беше мое време!
Блестях – очите
ми сияеха и в тях
светът се беше спрял.
И всичко беше мое – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??