Nov 3, 2012, 11:21 AM

*** 

  Poetry » Love
583 0 0

Сега е тихо в мен

И болката не пари.

Очите ми са празни

като стари и ненужни гари.

Влаковете на живота

бързат -  свирват

и ме отминават.

А беше мое време!

Блестях – очите

ми сияеха и в тях

светът се беше спрял.

И всичко беше мое –

времето, пространството и любовта!

Сега е тихо в мен,

но спомените мигат -

забравена неонова тъга.

 

© Светлана Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??