***
816
0
0
Сега е тихо в мен
И болката не пари.
Очите ми са празни
като стари и ненужни гари.
Влаковете на живота
бързат - свирват
и ме отминават.
А беше мое време!
Блестях – очите
ми сияеха и в тях
светът се беше спрял.
И всичко беше мое –
времето, пространството и любовта!
Сега е тихо в мен,
но спомените мигат -
забравена неонова тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Димитрова Все права защищены
