3 нояб. 2012 г., 11:21

*** 

  Поэзия » Любовная
515 0 0

Сега е тихо в мен

И болката не пари.

Очите ми са празни

като стари и ненужни гари.

Влаковете на живота

бързат -  свирват

и ме отминават.

А беше мое време!

Блестях – очите

ми сияеха и в тях

светът се беше спрял.

И всичко беше мое –

времето, пространството и любовта!

Сега е тихо в мен,

но спомените мигат -

забравена неонова тъга.

 

© Светлана Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??