* * *
Искам да те докосна,
да те почувствам,
да те погаля,
да знам,
че още си до мен,
че не съм сама,
че още ме обичаш.
Но тебе вече те няма.
Сега ти си въздухът, който дишам,
тишината, която ме обгръща,
ти си сънят,
който обичам.
Сърцето ми плаче,
душата ме боли,
а аз тъжно броя звездите,
когато някога бяха нашите мечти.
Загубих те завинаги -
и приятел, и любим,
о, колко гадно е, когато някога много си обичал
и той бил е за теб един!
да те почувствам,
да те погаля,
да знам,
че още си до мен,
че не съм сама,
че още ме обичаш.
Но тебе вече те няма.
Сега ти си въздухът, който дишам,
тишината, която ме обгръща,
ти си сънят,
който обичам.
Сърцето ми плаче,
душата ме боли,
а аз тъжно броя звездите,
когато някога бяха нашите мечти.
Загубих те завинаги -
и приятел, и любим,
о, колко гадно е, когато някога много си обичал
и той бил е за теб един!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Харизанова Todos los derechos reservados
