* * *
Искам да те докосна,
да те почувствам,
да те погаля,
да знам,
че още си до мен,
че не съм сама,
че още ме обичаш.
Но тебе вече те няма.
Сега ти си въздухът, който дишам,
тишината, която ме обгръща,
ти си сънят,
който обичам.
Сърцето ми плаче,
душата ме боли,
а аз тъжно броя звездите,
когато някога бяха нашите мечти.
Загубих те завинаги -
и приятел, и любим,
о, колко гадно е, когато някога много си обичал
и той бил е за теб един!
да те почувствам,
да те погаля,
да знам,
че още си до мен,
че не съм сама,
че още ме обичаш.
Но тебе вече те няма.
Сега ти си въздухът, който дишам,
тишината, която ме обгръща,
ти си сънят,
който обичам.
Сърцето ми плаче,
душата ме боли,
а аз тъжно броя звездите,
когато някога бяха нашите мечти.
Загубих те завинаги -
и приятел, и любим,
о, колко гадно е, когато някога много си обичал
и той бил е за теб един!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Харизанова Всички права запазени
