29 мая 2008 г., 18:03

* * * 

  Поэзия
5.0 / 2
927 0 1
Искам да те докосна,
да те почувствам,
да те погаля,
да знам,
че още си до мен,
че не съм сама,
че още ме обичаш.
Но тебе вече те няма.
Сега ти си въздухът, който дишам,
тишината, която ме обгръща,
ти си сънят,
който обичам.
Сърцето ми плаче,
душата ме боли,
а аз тъжно броя звездите,
когато някога бяха нашите мечти.
Загубих те завинаги -
и приятел, и любим,
о, колко гадно е, когато някога много си обичал
и той бил е за теб един!

© Мария Харизанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »