28 mar 2007, 10:54

* * *

  Poesía
757 0 7
Като тънка игличка съм само,
глава свела на твоето рамо.
Стискаш с длани моето тяло
и пробождам те лекичко вляво.
Със усърдие кърпя старите рани.
Зашивам по теб светли усмивки.
От погледа ми пиеш на глътки
радост, извираща от очите ми...
Не раздирай нощта с ревността си!
Аз съм птица и към тебе летя.
Приеми този дар - любовта ми,
но пусни ме, щом реша да си ида.
В любовта е всичко, което е нужно, 
останалото е тленно...
Не изгубвай, като игла във купа сено
обичта ми, задръж ме в сърцето!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...