28.03.2007 г., 10:54

* * *

756 0 7
Като тънка игличка съм само,
глава свела на твоето рамо.
Стискаш с длани моето тяло
и пробождам те лекичко вляво.
Със усърдие кърпя старите рани.
Зашивам по теб светли усмивки.
От погледа ми пиеш на глътки
радост, извираща от очите ми...
Не раздирай нощта с ревността си!
Аз съм птица и към тебе летя.
Приеми този дар - любовта ми,
но пусни ме, щом реша да си ида.
В любовта е всичко, което е нужно, 
останалото е тленно...
Не изгубвай, като игла във купа сено
обичта ми, задръж ме в сърцето!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...