***
По сянка от спомен тича дъхът ми.
Буря преви на обичта ми гласа.
В диря отминала чезне сънят ми.
Свършиха моите добри чудеса.
Вече няма да чакам, да искам.
Няма да търся брод и врата,
дето към теб, любов, да извежда
пътят на мойта самотна душа.
И без мен прецъфтяха дърветата.
И небето им пак е синьо от взор.
Но без теб аз я нямам надеждата,
да летя във любовен простор.
Затова ти изпращам по вятъра
мойте топли все още крила.
Подари ги на някого, който
за теб ще направи добри чудеса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Нали ще дойдеш?
